Lemon

so, jetzt endlich mal bisschen zeit gefunden um das starten zu können, was ich schon länger vor hatte. dies wird die deutsche ausgabe von meinem blog sein. für die unter euch, die beiden sprachen beherrschen - bulgarische version gibt es unter lemon.drundrun.org. eingetlich sollte die deutsche variante zu einem späteren zeitpunkt starten. eingentlich sollte die deutsche variante auch aus anderen gründen starten. jetzt hab ich aber lust drauf. mal schauen wie oft ich dafür auch zeit haben werde.

was hat sich bei mir in letzter zeit geändert? eigentlich nichts. ich geh wieder mal fleißig arbeiten und bin auch noch an der uni. und nein, ich hab noch keine ergebnisse von meinen diplomprüfungen. je mehr zeit vergeht, desto mehr glaube ich daran, dass ich sie nicht alle bestanden habe.

und was wird in zukunft hier erscheinen? einiges. privat und nicht sehr privat wird es sein. was ich auch geplant habe ist einige von meinen bulgarischen texten zu übersetzen. doch alles mit seiner zeit. und nicht wundern, sollte mein blog irgendwann umziehen. seit gestern habe ich eine großartige idee (dank Emo) die auf jeden fall online gehen wird. ich weiß, es klingt schon wie eine billige ausrede, aber glaubt mir - die zeit ist das einzige, was mir fehlt.

p.s. nicht über grammatische fehler wundern. größtes problem - die blöde neue rechtschreibung - ihr wisst ja - zu meiner zeit wurde den schülern eine vernünftige schreibweise beigebracht.

Местя се.
Тоест мести се блоговото ми пространство.
От сега нататък съм само тук

http://lemon.drundrun.org/

Това беше подарък от Ико който ще ми помогне (надявам се) нещата да придобият по-приятен за окото вид.

Само един въпрос - какво пише на тоалетна хартия произведена в Германия??? Е, съвсем наскоро за първи път видях марката данке (благодаря). Сега вече и в нашата квартира. На цялата ролка, по-точно на всяко второ листче излиза надписа ДАНКЕ. Еми, хубаво данке, ама за какво??

Добрата новина е, че Боно и компания идват началото на август в Мюнхен. Ами добре, ама кой има да ми даде 290 евро за да ги видя отново. Това е евтиният вариант. Ако някой има 350 да се обади. Също в евро. Бахти, май започвам да се радвам, че не им напълних джобовете с покупка на техния iPod, а си купих нормалния такъв... Май за първи път съм напът да ги намразя. Fuck... Скапан weekend. Лека нощ

 Ето и малко българска версия, че да не разбират във фирмата чак такива подробности. Вчера шефитата празнуваха рождени дни. Много гот, само дето единият от тях ме напи с шампанско, след като аз добре бях подкарала на водка-битер лимон. на тяхната маса се пиеше само шампанско с екстъзи. с лед де. както си и мислех, само Марк е нормален човек в тая фирма. само той знаеше какво да пие, т.е. пиеше като моето и ме спаси от понататъшни шампанскопоглъщания. обаче беше късно... прибирането беше трудна работа, но я свърших добре. имаше много пияни хора в у-бана, направо кошмар.
абе партитата на фирмата са винаги с трагичен край за всички нас. но са винаги добри. дори малко повече от това. май ще ми липсват някой ден.

Знаеш ли какво е да чуеш някой, след като не си го чувал около година? Добре де, не чак година, но почти.
Двучасов разговор с приятел. Може би и пътуване. Ще видим. А не е далече мамка му. Не знам защо. Защо пускам приятелите да си тръгнат. Защо допускам да станат приятели, щом ги пускам да си тръгнат. А тръгвали ли са си някога, или само съм си въобразявала, че са били там? Не е истина това, че имам много от тях. Истината е малка и болезнена.
Говоря за истината, а искам ли да погледна в очите и. Може би са убийствено сини. Като онези сини очи, които и сега ме мъчат да ги погледна без да ги излъжа. Лъжа все още. А това е бягство. Бягството от мен самата. А кога ще избягам наистина. Възможно ли е да не успея никога. Не искам да изписвам въпросителните. Дразнят. Точката е едно спокойствие. Спокойствието, което ти дава нещо завършено. А дали ще завърша.
Обещавам да не задавам повече въпроси, на които не мога дори да се опитам да отговоря. Обещавам да не говоря неща, които всъщност не мисля. Обещавам да не слушам музика, която всъщност не ми харесва. Обещавам да не се вързвам повече по начина, по който се бях вързала.
Обещавам да бъда себе си. Обещавам да отворя широко очите си. Обещавам, че ще намирам във всеки ден нещо, което ще обичам. Обещавам, че няма да забравя за "това". Обещавам, че няма да забравя обещанията си. Обещавам
Колко трябва да обещавам, за да забравя

Вече няколко сейвнати драфта, и нищо в крайна сметка. Новата ми гривна пречи докато пиша. Жалко, трябва да я сваля.
Мисля, че вече честитих новата година на всички важни хора. За това минавам просто нататък. Не знам обаче накъде.
Май се движа към важно решение, което може би съм взела отдавна, а ме е било страх да си го призная. Их ама красиво изречение написах... Нещо такова исках да кажа.
Тайничко се надявах на ново начало след 1.01.05. И то доста ново стана. Едни падания в дупки, губене на телефони, тъпа полиция, изтриване на всички номера от картата на телефона, болници... Разказа ми се играта за няколко дена. Единствено полетът мина перфектно. Както току що Александър се опита да ме успокои - ?Има и много по-лоши неща. Я си представи, че ти бях останал приятел, аааа??
А днес е циганската нова година ? Банго Васил. Или по стар наш стил Васильовден. Може пък за мен да важи старият календар, циганското в мен да проговори. Кой знае.
Макар че в тази песен Синатра пее за любов, макар случката да беше по-различна, има нещо в текста, което важи и за двете:
Something in your eyes was so inviting,
something in your smile was so exciting,
something in my heart,
told me I must have you...
Не е важно кога, кой, къде. Има моменти, на които не може да се устои. Може би съжалявам. Може би не. Рано е да вадя заключения. Не знам дали четеш това. Не знам и дали трябва да го напиша. Просто исках да го излея, да ти кажа, че не беше просто напук на някой.
Защо???

Дните между Коледа и Нова Година. Едно безмислено очакване на нещо ново. Нещо като сестра ми, която в момента само заплашва ? ще видите като стана на 18 след няколко месеца. Да дойде новата година, или да станеш на 18 (или там на колкото ставаш) не е кой знае какво събитие. По-скоро трябва всеки да си има личната нова година. Рождения ден е едно на ръка. Обаче точно определен рожден ден да е по-специален ми се струва глупаво. Защо никой от нас не си спомня датата, на която се е научил да чете? Или датата, на която се е научил да обича. Ето ти два повода да празнуваш една друга нова година. Може би си имаш дати, на които се сещаш за нещо по-особено, с което си се сблъсквал, но аз например точно тази година забравих за една такава дата и после ми беше криво. Всъщност ми е криво и до сега, защото до сега не вярвах, че мога да забравя за истински приятел.
А новата година е едно поредно напиване и после сменяме годината. Ново число, а всички свързват новото число (при това то е само едно) с надежда за нещо ново. Ами мръдни си задника, направи нещо да раздвижиш хората и събитията покрай себе си и то може да ти се случи по всяко едно време и на всяко число. Еми, не ги харесвам числата и това си е.
Но нека не ти развалям празника. Пожелавам на всички това, което ги прави най-щастливи (някой ми каза, че това е най-хубавото пожелание за Коледа, което е получил).

Забелязвам едно дупчесто блогово пространство, особено на хората, които сега са си дошли в България. Решавам да запуша дупката поне при мен.
Не знам защо, но след като кацнах на 20.12 времето сякаш спря. Имам чувството, че съм в Пловдив от около... абе чувството, че изобщо не съм си тръгвала. При повечето ми идвания беше така ? времето лети, не смогвам да се видя с всички, но още на първия ден успявам да видя цялата рода ? баби и дядовци, братовчеди, лели и други. Този път отлагах, за това и първо се видях със зъболекара си.
Другите също се прибраха. Излизам вече две вечери подред, а се прибирам в 12 като Пепеляшка. Не ми се пие, не ми се стои по заведенията, много странно...
Новата година я уредих за няма и 20 минути ? ако има други заблудени като мен, които ще ходят в сенса в Пловдив да се обадят. Аз ще съм там. Не очаквам чудеса от тази нощ, защото за поредна година ще я изкарам сама (в компания де, но не с любимия човек). И това заведение май не е точно мой тип, но може и да се мръдне нанякъде.
Обаче главният въпрос е как да си оправя настроението. Трябват ми нови хора и нови места. А тук срещам само неща и хора, напомнящи на минали хубави и не дотам хубави моменти. Имам една глупава идея, която ми хрумна снощи след 4 водки и две бири. Ако я направя ще се чуе :)
Ама съм станала един истински специалист по палене на камини. Все едно само това съм правила цял живот.
И тази вечер ако издържа равна няма да имам ? годеж. Ама не мой де, ами на хората, на които ще стана шаферка през лятото. А миналата година от баницата аз го дръпнах годежа. Казах им аз, че не е верно това с късметите, ама кой да ми вярва. Добре, че не е верно.

Взе да се насъбира вече доста, а и съм обещала на енергийната бомбичка Емо нещо ;)
Много изненадващо, и за мен самата дори, се реших да отида на българско парти по случай 8ми декември. И понеже бях обещала на Емо ако ходя да му се обадя стана така, че бях с него там. Е, не се знае колко време още ще съм студентка, но аз май ще си остана от онези вечните студенти. Не че нямам намерение да завършвам, напротив.
Та, какво се случва на българско парти в Мюнхен?
1. срещаш всички българи, с които волно и неволно си се запознавал, или просто се виждал физиономиите им из у-бана.
2. очакваш повече, отколкото може да получиш, отново напразно
3. музиката се изродява от минута на минута, и въпреки, че на плакатите е пишело за 2 зали с различна музика, музиката се различава дотолкова, че в двете зали върви един и същи стил, но просто различна песен (е, тва не ти ли стига сега, айде не се прави на интересен)
4. като става въпрос за музика чуваш най-чудните миксове като например уникалната смесица на песните ?ду хаст? на раммщайн, ?ела моме да повечераме? и ?доко доко? (това не е майтап, а живата истина, Емо може да потвърди)
5. с напредването на часа едната зала се превръща задължително в чалга бар, където публиката разиграва достойни за болшой театр постановки от сорта артистично-падане-на-колене-чувайки-батальонът-се-строява
6. на няколко пъти някакви якички типове си размахват бутилките под твоя нос и всеки момент ще се сбият, ако не се намеси трети човек
7. мацките из бара са с най-лъскавите дрешки, които си виждал и са гримирани като за ревю на Шанел
8. пичовете в бара надигат гордо бирени шишета и оглеждат през цялото време навалицата мадами (те са винаги повече от мъжете) и ако имаш нещастието да си се запознал някога някъде с някой от тези типове той идва да ти каже здрасти, за да пусне порядъчно ръка по кръста, задника и ако има късмета на навалицата по други твои части
9. по някое време се изнервяш и искаш да си тръгнеш, но си обещал на комшията си да го прибереш, а той упорито ти показва в 2 часа три пръста, демек ееее, айде де, айде да останем до 3
10. в 3 ти писва окончателно и го оставяш да се донапие, качвате се с трезвения си шофьор и друг спътник в колата и потегляте
11. правите два завоя, тъкмо успявате да объркате пътя и ви спират цивилки, които настояват за тест за дроги, щото били от дрогенкомисион....
12. прибираш се най-после в 4 в къщи, но вече не ти се спи и си отваряш бутилка вино с примерния шофьор, все пак и той е заслужил капка винце тази нощ
13. в този момент съквартирантът ти се буди и умира от смях при гледката ? две жени се борят с бутилка вино. Макар че е станал само да пишка сяда и пийва чаша винце с развеселените вече мацки
14. вече е 7 сутринта. Съквартирантката ти след малко трябва да стане за работа, ще си прави закуска, на теб най-после ти се спи и се мяташ в леглото
15. имаш леко главоболие на другия ден, но то преминава само при вида на първото кафе

Емо, не е верно че съм винаги такова мрънкало, само понякога. Не улучих настроението, което би паснало на такова парти (???), а и май алкохолът беше малко...


А сега един малко по-различен вариант.
Фирмата ти прави коледно тържество. Ти като студент, тоест човек за всичко във фирмата си намерил навреме друга фирма, която да дава ретро автобуси под наем. Секретарката се опитва да резервира жълт училищен автобус, като онези по филмите. Да обаче предвидливи хора са го запазили още през август за датата 10. декември. Няма значение. За всички, включително и теб, е голямо преживяване да се качите на автобус тип Чавдар, също толкова шумен като едно време и да бъдете откарани в неизвестна посока.
По пътят, продължаващ един час в трошката поне разбираш в каква посока се движиш.
Стоварват ви някъде, ръгват ви по една факла в ръката и ето ти едно перфектно сектантско шествие из баварските гори.
Стигате до баварска кръчма насред горите на Ханс, където се осмеляваш да поръчаш куба либре. Отговорът е, че не знаят дали им е останало бакарди. Ама ако е свършило ще ти донесат водка. Няма проблем, казваш и чакаш. След 2 минути се появява същият онзи с неразбираемия диалект (ти вече го разбираш де, защото в шумния автобус си подгрял с няколко бири) и ти казва, че такива неща като водка и ром те нямат, но има шнапс, бира и вино. Оставаш на вино.
Сервира се яденето и ти в последния момент разбираш, че ще ядеш еленско месо. Хммм, това не е ли онова мило животинче, с влажните тъжни очи? Колегите ти се заливат от смях и кръщават нещастното животинче Пепи, а на теб вече съвсем не ти се яде, защото си се сетил и за противната реклама на кренвирши...
Следва пиене, десерт, пиене, пиене, подаръчи, пиене, пиене. Път към в къщи. Вече няма градски транспорт. Е, прибираш се някак си.